автор: pureblack

Времето ме хвана под ръка,
и ме заведе там, където си почива.
Там, където в капките роса-
можеш да надникнеш в смисъла.

Боровете мъдро премълчават
отговорите на моите въпроси.
Искат от безмълвието да получа-
от душата ми попросеното.

Оцветени с мъдрост есенни листа,
ми разказват приказки-
като гората стари...
Всеки нежен полет носи по една,
а аз да ги запомня не успявам.

Остава ми усещането за безкрай...
и следващата есен трябва да съм тук...
И приказния звук на Бог ако в града не чувам-
безмълвието на гората с...
приказките на листата в спомени ще ме... лекуват!