Като просмукало се
енфие във ноздрите ти -
така лютят и думите ми.
Като изстинал чай с коняк -
така докосват пръстите ти.
Харесва ми да ме обиждаш с дъх
на недопито, почерняло вино.
Като камшик по бледа плът
се впиваш в мен, но не загивам.
Изпепеляваш.
Идеално.
Не си отровна,
а фатална.
Не ме подбираш.
Просто сграбчваш.
На екс ме пиеш.
После смачкваш
неизтрезнелите си устни.
Поиска мен, за да възкръснеш.
Не ме докосна. Ти ме вкуси.
И аз не спорих.. Просто пуснах
онези чакри хипнотични...
С проклета цел - да те събудя.
Когато точно ти се будиш,
в едната мен изригва лудост.
И не говоря.
Само пиша.
Такава страст е смъртоносна -
с взривени думи как се диша?! -
дори не питам - само нося
недоизхрачен страх... от себе си.
Когато
Аз и Аз
се съскат,
в главата ми трещят картечници.
Артерии се късат.
Публикувано от hixxtam на 31.10.2009 @ 15:35:01