автор: VOINOV

(Уширо маваши гери * в прохладната привечер)

На Ина, Тео и Готик.

Застанахме на спирката на двадесетицата. Моето цвете разговаряше с нейната приятелка, която изпращахме. Тя бе последната останала на дадената от нас вечеря за близките ни познати в града.

Така и никой не разбра какъв бе поводът – а моето цвете бе бременна, и само след два дни на размишления и вълнения решихме да отпразнуваме общата ни радост с приятели. Но така или иначе, до края на вечерта не съобщихме каква е радостта ни – верни на поверието, че не се говори предварително за несигурни и неслучили се неща, събития или желания и за да не се предизвикваме съдбата.
Весело бърборехме, докато ситуацията не се промени динамично и то само в разстояние на някакви три-четири минути.
Бях с гръб към булеварда. Чух зад гърба си да се тропва врата на кола и вихърът около тялото на едър или по-точно дебел мутрак ме отнесе встрани. Докато разбера какво става, дебелакът сграбчи за косата и за врата младата жена до нас и удряйки я с лъкът по гърба, я повлече като животно сред яростно ръмжене, към отворената врата на джипа. Хвърли я като парцал вътре и понечи да затвори.
- Ей, какво правиш, бе?! – извиках разярен.
Онзи с обръщането си ме нацели високо в скулата със заучено курвенско движение. Докато успея да се осъзная, видях само кракът на съпругата ми да се стоварва двукратно върху масивния нос на непознатия. Онзи се олюля, хвана се за лицето, а след още една ножица на моето цвете, се грохна на паважа.
Тогава вече цветето ме прегърна, поогледа ме с блесналите си очи, които дори не бяха имали време да изстуденеят, и промълви:
- Учителят често споменаваше да бъдем винаги вътрешно дисциплинирани, да владеем чувствата си, но веднъж бе казал през усмивка: “Кокалът от устата на зло куче не се взима с плахо държане и нежни думи, а с директен ритник в челюстта”. Вярвам, че не ми се сърдиш?!
- Хмм. Малко… Малко е опасно да се съжителства с такава жена като теб – рекох, повдигнах вежди многозначително и я целунах.
Отворих вратата на джипа, приятелката слезе пребледняла, а цветето вече спираше такси.
- От тук направо в къщи! – казах, когато жената се настани.
- Когато пристигнеш – се обади, да знаем, че си в безопасност. И се заключи! Утре ще поговорим в офиса – усмихна се жена ми и затвори вратата на колата, помаха, и приближи поглед към лицето ми.
- Милият ми преподавател… Как ли ще се появиш утре пред студентите си? Ще трябва да ти подаря очила. – обхвана врата ми, поогледа ме още миг-два и усмихвайки се прошепна: - Ти си мъж! “Ще ти мине като на кутре” – така казваше баба ми на брат ми, когато бяхме деца. Да се прибираме ли?
- Да се прибираме. – усмихнах се, прегърнах рамото ù, и я привлякох към себе си.
Някъде зад нас се чу изтропване на врата и гумите на джипа за миг щяха да изкопаят паветата, и скоро ръмжащият звук на колата се изгуби в обратната на нас посока.

*Уширо маваши гери - ритник със завъртане около оста