автор: ianchefff

Наскоро прочетох, някъде из необятните простори на интернет, едно “вулгарно писмо” на някакъв изоставен съпруг до неговата любяща съпруга. И понеже имам една приятелка, (само приятелка, уточнявам) която наскоро се раздели с мъжа си, реших, общо взето, едно към едно, да ви предложа нейното последно писмо, към вече бившия й съпруг...
Значи Пешо, след като ти си взе и последния парцал от нашето семейно жилище, което съдията остави на мен, аз се чувствах много много самотна. Ти си прасе, абсолютно и необратимо, но ми липсваше!
Адвокатът ми твърди, че по никакъв начин не трябва да се срещам с теб. Не трябва и да се сещам за теб! Психологът, който ми помагаше да се справя с депресията, твърди същото. Налага се да им се доверя и това може би е последното, което чуваш от мен, макар изобщо да не ми се иска.
Аз те обичам Пеше! Все още, както едно време, когато се запознахме на мостика във Варна. Не знам дали го помниш, ти имаш толкова къса памет за такива важни неща! Като например годишнините ни от сватбата. Нито един път не се сети за тях! Въпреки това, аз бях твоя цели седем години. Явно, седмата година наистина е критично-фатална!
Обичам те, но се налага да продължа живота си, така че да съм отново щастлива. Исках да съм щастлива с теб, да имаме деца, но ти така и не се престраши! Надявам се да си намеря мъж, който иска да живее с мен, да ме обича и да имаме потомство! Но, въпреки всичко, което ти пиша, аз искам да бъда с теб, миличък!
Преди няколко седмици приятелката ми Николета ме изкара насила от къщи и ме заведе на бар. Не беше лошо да ти кажа. Там се запознах с един мъж. По-точно, той се запозна с мен. Не можех да му откажа, понеже бях пийнала, а той пък изглеждаше блестящо. Стегнато тяло, мускул до мускул. Отидохме в неговия апартамент и той се съблече чисто гол пред мен. Инструментът му беше впечатляващ. Може би затова ми се дорева. Докато го обслужвах орално, през главата ми започнаха да прелитат различни мисли. Великолепен мъж, бицепси, трицепси и какво ли още не. Размери, достойни за порно филми, като ония, които ти гледаше, докато аз те чаках в другата стая. Спортна кола, оказа се, че е банков инспектор. Какво повече би могла да иска една жена? Нали, Пешо? Но аз не се чувствах много добре. Някак очаквах все нещо повече. Може би ти си ми го давал, а аз не съм могла да го оценя? Не знам, спрях да мисля, когато той свърши и аз трябваше да преглътна едно невероятно количество... Доста повече от твоето обичайно. След кратка пауза, в която се забавлявахме с гушкане, продължихме отново.
Заспивахме, а той все така беше изключително нежен и ме прегръщаше и милваше през цялото време. Не се обърна на другата страна, както ти обичаш да го правиш и не захърка веднага! Както и предполагаш, повече не му се обадих. Та аз обичам теб! Явно съм луда по всичко, което си ти, а не по това, което този невероятен мъж беше през изминалата нощ!
Веднъж с теб ходихме на кръчма. Много рядко ни се случваше това, защото ти все беше зает докъсно с работа, а после все имаше някой мач или боксова среща. Та, в онази кръчма преди време, докато ти беше в тоалетната да повръщаш, при мен дойде един господин и остави визитната си картичка. Оказа се, че е гинеколог. И аз му звъннах и отидох на преглед. Не, не се притеснявай, нищо ми няма. Докато беше вдигнал краката ми и ме целуваше там долу, аз отново се замислих. Ти, Пеше, никога не си ме целувал отдолу. Не знам как не съм се сещала през годините с теб, да те помоля да го направиш. Сигурно съм била заслепявана от безкрайната ти любов. И макар, сълзи да напираха в очите ми, понеже в мислите ми беше само и единствено ти, аз наистина се чувствах добре. Но само за момента, Пешенце. После, докато ме обладаваше на задна прашка, отново се сетих за теб. Ти винаги лягаше върху мен, свършваше за три минутки и заспиваше. А докторът дори ме почерпи с кафе после. Разбира се, като се прибрах, плаках цялата нощ от мъка по тебе и на другия ден трябваше да ходя с тъмни очила, бяха ми излезли кръгове под очите.
Помниш ли Евгени, съседът от шестия етаж? Жена му го зарязала заради някакъв глупак. Миналата седмица ми дойде на гости. Беше късно вечерта. Носеше кутия бонбони, две бутилки вино и букет цветя. Аз вече бях изпила една бутилка вино, за да давя мъката по теб и всичко се получи от самосебе си. Пеше, ти никога не си се прибирал с бонбони. А тези бяха много сладки. И някак между другото, докато си говорехме за световната финансова криза, съседът зарови глава между краката ми! Това ми се случваше за втори път в последните няколко години. И аз просто нямах сили да му се противопоставя. После той поиска да му направя една свирка и аз нямах нищо против. То, след толкова вино и бонбони, нямаше как да му откажа. И той свърши върху мен, Пеше. Роклята, за която отнесох два шамара от теб, понеже беше много скъпа, се напои с неговото любовно внимание! А аз в този момент си мислех за теб! Какви превратности ни поднася съдбата, а? Просто нямах думи, не можех да кажа каквото и да е. То и устата ми беше заета...
После отидохме да си вземем душ, Пеше. И пак го направихме. Много беше издържлив. Онази поставка за сапунчета и шампоанчета до огледалото, помниш ли я, дето от две години все щеше я поправяш, остана в ръцете му. Счупи се на две парчета. И Пеше, той поиска да ме има и отзад. Нещо, което ти никога не си пожелавал. Може би, защото в последно време изобщо не можеше да го вдигнеш, не знам. Реших да му позволя, нали се сещаш, вино, вино, вино... И отново пуснах няколко сълзи за теб, мили мой, понеже само ти си ми в сърцето! Той ме обладава, аз рева, той ме обладава, аз рева! Приятно беше, не мога да отрека. А водата от душа изми сълзите ми, та той нищо не забеляза. Не искам да изглеждам зле пред когото и да е!
След това се върнахме в хола и продължихме да пием. Той ми спомена, че щял да ми подари колата на онази мръсница – жена му, понеже тя не я заслужавала. И аз приех, Пеше. Ще си имам кола!
На сутринта пък случайно го направихме за “добро утро”. В семейната ни спалня. Където толкова пъти съм била щастлива с теб. Той също е от хората, които поддържат тялото си в отлична форма. Стегнат, точен, елегантен. И се облича добре. С костюми, с вратовръзки! Истински джентълмен! Не е като тебе, с шкембе до земята, косми като на горила, стърчащи отвсякъде и едноседмична брада! Но докато изтисквах последните му капки любов върху корема си, аз отново мислех за теб и отново огромна буца растеше в сърцето ми. Защото отново осъзнавах колко ми липсваш! После Евгени си тръгна и повече не съм го виждала. Онази дебела и злобна курвентия, съседката от втория етаж, твърди, че бил избягал в Испания, понеже го издирвали от полицията за някакви далавери. Не мога да го мисля!
И още нещо, любов моя. Освен че имам лека кола се оказа, че съм и бременна. И не знам от кого точно е детето. Ако решиш да се върнеш, ще кажем, че е твое. Ще бъде нашата малка тайна. Ако не се върнеш, ще направя сайт в интернет, в който ще сложа снимката ти и ще разкажа, че си импотентен и не ставаш за нищо. Помисли си.
Твоя Вярка.