автор: vitoriovitalis

10. Кузи


Нади седеше на малкото столче до прозореца, когато чу да изскърцва голямото дървено стъпало, с което започваше стълбището към мансардния етаж. Кога се е промъкнал, проклетникът...
Тя стана, завъртя ключа на електрическата печка, за да затопли яденето, и сложи чинията с измитите преди малко домати на масата.
Кузи влезе в кухнята, видимо изтощен от жегата. Намести се на стола срещу жена си и затърси с ръка под миндерчето встрани. Нади спокойно нарязваше доматите, седнала отсреща му. Мъжът намери шишето и дръпна тапата. Ясният и чист звук му достави нескрито удоволствие. Той се засмя и нежно бутна с пръст брадичката на половинката си.
Тя приключи със салатата, избърса ръце в престилката и му подаде олющена ръбеста чаша, която измъкна изпод завеската на мивката. Докато Кузи си наливаше, жена му посоли доматите и ги поля с олио и няколко капки оцет.
- Къде ходиш ?
- По жени. – ухили се Кузи.
- Не ти ли е горещо ? Ще вземеш да се гътнеш. – пошегува
се Нади.
Кузи отпи една голяма глътка и си бодна от чинията. Тенджерата на котлона приятно закъркори. Беше време да смени темата.
- Говори се, че ще свалят Борис.
- И кой ще дойде на неговото място ? – Явно жена му се
отнасяше философски към кадровите промени в отсрещната сграда. Тя стана и отиде до печката. Напълни догоре дълбоката чиния с боб и внимателно я постави пред мъжа си. Кузи продължи с питието.
- Казват, че нещо се опитал да мъти работата на Вадим.
Всички са станали много любезни с мене, та не знам.
- Крайно време е и ние да спечелим нещо от политиката. –
заключи оптимистично съпругата.
Кузи обърна чашата. Цветът на лицето му се възвръщаше. Той разтърка между квадратните пръсти на ръцете си като между воденични камъни една изсъхнала червена чушка над чинията и засърба с апетит. По челото му заблестяха капчици пот. Жената стана, за да нареже още хляб.
- Кога си идва Бата ?
- Обадил се на Жоро в комбината, че може би другата
седмица. Не му били разписали отпуската.
Доволен от обяда, Кузи се облегна на стола. Жена му поднесе в панерка малки зелени ябълки-петровки, донесени от майката на неин ученик. Мъжът й схрупа набързо две-три, изплю семчиците в празната чиния и стана. Прескочи прага на кухничката и се отправи към спалнята. Нади го последва.
Той отвори вратата и бързо се съблече по гащи и потник. Семейната спалня с изрисувани метални табли от двете страни го очакваше готова. Хвърли се върху хладния ленен чаршаф като плувец в зноен ден. Жена му внимателно го покри с лекото памучно одеяло. Всичко приятно ухаеше на добре изпрано. Нади беше голяма чистница.
Тя грижливо сгъна панталона и ризата му на стола, боядисан в тъмнокафяво, и отиде до прозореца, облепен с оризова хартия. Отвори едното крило и го закрепи с кукичката на черчевето, за да не го блъсне течението.
На сградата отсреща двама профсъюзни чиновници пушеха на стълбищния прозорец и вяло обсъждаха нещо. В широката пролука между къщите се виждаше безлюдния сив площад и част от паметника на Героя на фона на зеления градски хълм.
Дъщерята на квартирантите проскаше пране долу в задното дворче. Една котка се покатери на бараката, в която държаха въглищата, разходи се лениво по покрива й, покрит с катраносана мушама, и през клоните на смокиненото дърво се озова на тухлената ограда, отделяща дома на дедо Вано от дома на окръжните профсъюзи.
Нади чу хъркането на мъжа си и се обърна. В стаята й беше прохладно и спокойно. Вдясно стоеше детското креватче, до половината изпълено със старателно надиплени завивки и възглавнички, а отляво – семейният гардероб. Отсреща - между спалнята и стената, постно боядисана в оранжево-бежов цвят и педантично нашарена със златист валяк според модата, беше сандъкът с чеиза от майка й.
Тя излезе и тихо затвори вратата след себе си. Когато влизаше в кухничката на мансардата, чу отново да скърцат дървените стъпала. Вечно гладният Боби идваше при леля си да си дояжда след обяда.