автор: vitoriovitalis

9. Миналото


Карис не обичаше двамата братя, въпреки че скрито в себе си им се възхищаваше. Те бяха весели, здрави и хубави мъже.
Край тях винаги имаше много приятели и хората от целия окръг ги обичаха. Загубиха рано баща си - стар партиен ветеран, произхождащ от голямо село по средата на пътя между Белвил и Фила.
След неуспешното Въстание той едва се спасил, пребит до смърт от погромаджиите. Осъдили го и го интернирали в Сана, родното място на Карис - полуградче-полусело около последната железопътна спирка преди граничния пункт с Юга. Чак след десетина години многолюдното семейство се събрало при бащата. През това време той бил станал хлебар. Така поне нямало да гладуват.
Оттогава ги знаеше и Карис. Братята имаха няколко сестри и той се влюби в една от тях – Деса. Почти бяха сгодени, когато се появи Цеца. Една вечер тя успя да го съблазни и забременя от него. Нямаше накъде да се мърда. И в по-нататъшния живот на Карис често ставаше така.
Той вдигна глава и се загледа в задника на жена си, обърнала се да посрещне гостите. Още хваща око, мамка й... Полковникът знаеше, че тя му изневерява под път и над път.
- Вуйчо, няма да те притесняваме, ние ще отидем в кухнята... - заизвинява се Аниса, все едно че Карис не е знаел за уговорката с леля й. Секучо не спираше да кима с глава след нея.
Отнякъде се появи и Лида. Хвърли един поглед през отворената врата на дневната към баща си и, бъбрейки весело, подбра всички към широката кухня, където жените в дома на полковника прекарваха по-голямата част от времето си.
Той дояде сам кокошето бутче с ориз и домати. Протегна ръка и си наля чаша вода от каната на масата. Стана и затвори внимателно вратата. После се изтегна на любимия фотьойл. Подпря крака на табуретката и се опита да задреме, вслушвайки се в постепенно успокояващата се глъчка, долитаща през разтворените прозорци на приземния етаж.
След раздялата с Деса отношенията на Карис със семейството на хлебаря се усложниха. Още повече, че младият мъж постъпи в кралската армия. Роди се и Лида. По време на Революцията беше подофицер, когато се разиграха събитията, предопределили живота му години напред.
Тогава правителството беше издало истерична заповед. Всички военни да стоят в казармите. Без изрично нареждане от столицата да не встъпват в контакт с бунтовниците, слизащи от планините. Но в деня след преврата пред поделението в Сана се появиха въоръжени цивилни. Те поискаха да преговарят с командира.
Капитанът изпрати подофицер Карис на портала. Учителят Тома и Борис, с когото бяха учили в началното училище, се оказаха предводителите на бунта. Беше вече есен. Листата на брястовете край оградата ръждавееха.
Карис и учителят прекосиха пустия плац. Борис остана отвън. Празна цигарена кутия се търкаляше по земята. Един-два пъти пориви на вятъра вдигнаха облаци прах, докато двамата стигнаха до помещенията на казармата.
Влязоха в стаята на дежурния офицер, където изправен ги очакваше капитанът. Карис направи знак на учителя да спре и рапортува. После застана от дясната страна на капитана, малко зад гърба му.
- Властта във Фила и цялата страна е в ръцете на народа.
Трябва да предадете командването на поделението и да се поставите в разпореждане на Революционния комитет. – спокойно каза учителят Тома.
- Съгласно заповедта на Министерството на Войната,
трябва да ги уведомя по телеграфа за ситуацията и да изчакам тяхното разпореждане. – отговори капитанът. Гласът му леко трепереше.
- Нямаме никакво време за губене. Всеки момент вражеските части могат да пресекат границата. Ако не се подчините, ще употребим сила !
Карис забеляза, че вратът на капитана започна да почервенява. Капки пот от двете страни се стекоха в якичката на куртката. Една голяма муха мързеливо се разхождаше по кобура на пистолета му, окачен от дясната страна на колана.
- Не можете да заплашвате офицер на законното
правителство, който изпълнява писмена заповед по време на война. - рязко отвърна капитанът и понечи да откопчае кобура.
Стресната, мухата излетя вертикално нагоре и се навря в лицето на Карис. Той махна инстинктивно с ръка. Отстъпи назад и загуби за миг равновесие. За да се задържи на място - хвана, без да иска, дясната ръка на командира си.
Чу се изстрел. Капитанът започна да пада, наклонен на една страна, повличайки Карис със себе си. Когато тялото се строполи на пода, подофицерът още се държеше за ръката му - за да не падне и той на земята.
Карис вдигна очи и видя пред себе си учителят Тома. Дулото на пистолета още димеше.
- Вие изпълнихте доблестно патриотичния си дълг, господин
подофицер. – каза учителят. – Стройте войниците на плаца !
Разтърквайки око, Карис прескочи трупа на капитана и тръгна да изпълнява заповедта на новия си командир.
След две седмици Учителят Тома замина за столицата, за да оглави редакцията на централния партиен вестник. Извикаха Борис и Карис в Белвил. В Партията им връчиха заповедите от новата власт. Борис беше назначен за началник на Окръжната Сигурност. Карис беше произведен предсрочно в офицерски чин и ставаше негов заместник.