автор: borei

Задрямалите коридори трепнаха от спасителния звук на училищния звънец. Вратите и този път устояха на бесния напън и тълпата тийнейджъри се устреми в различни посоки – според интересите си. Една част хукна към закускопродавницата, други се насочиха към кафенето.
Повечето вече пъхаха в устата си белите пръчки, пълни с плода на Великите географски открития,с който индианците тъпчели своите „лули на мира”.
Ученикът Т., всепризнат авторитет по всички въпроси, некасаещи учебния материал, още във фоайето щракна „Ронсона”, вдъхна дълбоко и изпускайки кълбо дим, изрече отегчено:
- Я да идем зад физкултурната площадка, там не духа.
- Там са учителите – обади се слабичък шестокласник.
- Че к во от това, ние само ще си пафкаме.А на тях им е забранено.Те могат да
пушат само извън училище.Скоро и това ще им забранят.
- Аз съм за кафенето – вдигна ръка мургав деветокласник.
- Може, там няма даскали. То, кафето, пари струва.Пък и да са там,като ни видят, ще излязат - отсече вождът Т, загледан по две кандидат-абитуриентки, люшкащи лениво снаги към кафе-аперитив „Просвета”.
Без колебание ги последваха.Мимоходом забелязаха групичката учители, опрели се на външната страна на оградата, плахо стиснали в шепи по един „Средец”.
Междувременно в учителската стая учителката Д. с още няколко колежки и колегата С. бяха опрели гръб на радиаторите и си разменяха ежедневни реплики. С. кавалерски им поднесе пакетче царевични пръчици и те деликатно си хрупнаха.
- Май щели да вдигат заплатите – вяло подхвърли колежката И.
- Чии заплати! - ехидно попита другата.
- То се знае на кого - вметна Д.
- При нас е външно оценяване – намеси се колегата С. Тия, дето ще ни дават
оценки,те пък сами се оценяват. Отговорна работа!
- А бе, снощи гледахте ли „Да научим учителите?”
Въпросът бе отправен от неусетно приближилия се Б., известен с редовното си гледане на всяко предаване, в което участваше министърът на образованието и науката. Обратно на С., който гледаше всичко, в което не участваше първопросветника.
- Страхотно! За всяко гледане получаваш точка – продължи Б.- Ако се включиш /1.20 на минута, 0.60 SMS/ - 2 точки.После чрез жребий печели най-добрият. Умници! Но има още нещо…Всеки ученик също ще гласува, може да се включат и роднините му, но само до трети братовчед.
- Чакай, чакай, за какво точно се гласува! – прояви любознателно нетърпение колежката Г., която до този момент беше в ролята на електорат,тоест само слушаше.
Б. я погледна снизходително:
- Нали ще те оценяват? За много неща. Например въпросче: „Какво ще направите, ако ученикът ви напсува?” Отговаряш: „ Ще му потърся отговорност.”Резултатът - 0 точки: Нарушаваш му правата. При отговор, примерно де, „ ще го помоля да се държи по-учтиво и ще се извиня, ако съм го предизвикал случайно”, то тогава получаваш съответната точка плюс бонус –педагогическото ръководство „Да насърчаваме крехката тийнейджърска възраст” или „Учителят – ваш покорен слуга”.
Неочаквано колежката Д. се втурна към вратата. Първият звънец беше сигнал за натрупването на известно количество ученически тела по коридора.Можеше да й излезе късметът. Ако не псувня, то някой можеше поне да я настъпи по крака, тя ще помоли за извинение и ето ти точка. Останалите взеха дневниците и тръгнаха към класните стаи.Щяха да чакат учениците, за да ги посрещнат приветливо. Ако дойдат.