Знам, спомняш си точната вечер, когато
изведнъж замириса небето на сняг,
и цъфнаха бели цветя по стъклата –
как внезапно се върнах в душата ти пак.
.....
Идиотски внезапно – парченце от кадър!
Цветен отрязък, скрит в чернобял филм!
Изведнъж ме видя. На една автогара.
Докосваш лицето ми с устни. Мълчим.
Спряно е времето. Всичко – на пауза.
Неподвижни, във въздуха, капки висят.
Само миг, но как те боля за години!
Как с мирис продажен те лъхна светът...
.....
Да отвориш вратата кураж не намери.
Другата чакаше вътре у вас...
Ти стоеше пред входа, с чанта с вечеря,
„Глупак”, измърмори на глух полуглас.
Отрони се някаква първа снежинка
от теменужено мекия прелестен здрач.
окото ти дразнеше мокра прашинка,
в гърлото пареше спазъм за плач.
.....
Накъде си, към топлата кухня с жената?
Аз съм отвън, идвам с първия сняг...
С очи виждаш другата, мене - с душата.
Любовта? Тя е тук, но преди този праг.
ноември, 2008