автор: HariMarSui

На покрива на една къща сложиха петле. Едно такова особенно- ветропоказател. Метално петле оцветено в красиви цветове. Все се въртеше ту наляво, ту надясно. Изобщо, въртеше се на всички посоки.
Долу в двора живееше семейство от петел, кокошка и малки пиленца. От известно време, кокошката гледаше все нагоре. Край нея заставаха малките пиленца и тя им говореше:
- Какъв петел. Слънце го пече, дъжд го вали...не се крие. Все се върти и гледа. Надалеч вижда. Всичко вижда. Железен характер. Това се казва петел. Не като татко ви.
Един ден петелът, бащата на пиленцата, бил наблизо и чул всичко. Възмутен казал на кокошчицата:
- Железен характер, а? Железен ще е, защото и той самият е железен. Щом е по- добър от мен, нека той да ви намира храната. Кукуригу, намери го- о!
- О, не ни оставяй, миличък- засрамена извикала кокошчицата. Не знаех, че е метален. Не знаех. Не ми харесва и това негово въртене. Води ни. Води ни към зрънцата..
- Кукуригу- у намери- го- о...- викал петелът. Кокошчицата бързала след него и викала. Викала силно, силно, че и металният петел да я чуе:
- Куткудяк, куткудяк теб намерих пак и пак.
Куткудяк, куткудяк теб обичам пак и пак...