На въжето на големите имена,
зад тънката му сянка,
позиционирахме своето превръщане
от напъпила гордост
в цъфтящ по краищата страх
на бухнало от корените неудовлетворение.
Рискувахме смисъла и на малкото слово
в хленча, разсукван от сантиментален подвиг,
да покажем себе си с поне глава над другите –
с цената на смешни скокове
или високи токове и платформи,
съвсем неподходящи за тънкия ни глезен,
превърнат в изкривено пространство
на честолюбието, чиято алчност
може да засити само щипка пръст
от рохкото време на действителността.