Упоена от смрад на разгонена пролет
Прецъвтяваща и налята със сокове
Към мястото на което са положени костите на една славна битка
Аз крача
На стария дъб на който Татко връзваше люлката
Отивам последно да се люшна
Боса в прахта всяка стъпка е усещане за тежестта на палача който следва ме
Така ме държат още тук, на Земята
Примката на врата ми е усещане за лекотата с която ще се издигна в своя нов дом
Моето сладко изтезание е да порежа ръцете си на всяко стръкче трева от двете страни на пътя
Моето болезнено удоволствие е да писнат ушите ми от цвътреж на цикади
От плясъка на крилете на настървени мухи предвкусващи моето гниене
Озверели от вяра моите изпращачи са по-живи от всякога
Нека ме скършат като топъл хляб
Нека моята кръв бъде тяхното вино
Ще танцувам за тях в адския огън
ЕВОЕ, САБОЕ!
ХУЕС АТЕ, АТЕ ХУЕС!