автор: copie

(продължение)

Понякога купонът се развихряше в „Грозд”. Компанията в „Грозд” беше друга. Тук например можеше по всяко време да бъде открит Пери. Доста по-голям от нас, безделник по призвание и убеждения.
Но с прекрасно чувство за хумор. Веднъж ни разказа за сина си, който по биология имал урок за паразити и питал баща си какво точно е паразит. Пери почнал да му обяснява, че това е същество, което живее на гърба на друго..., когато тъща му се намесила: „Паразит е баща ти!” Но Пери беше много приятен човек, ако не живее на гърба ти. Весел, интелигентен, не се налюскваше като Джека. Макар че понякога му се налагаше да влиза в търкалите на Джека, защото бяха приятели. А Джек и търкали не беше неочаквана комбинация, и не беше добра. Джек, особен тип. Челюстите му излизаха доста извън очертанията на скулите, едни много зверски челюсти. Всъщност Джек беше добър човек, само алкохолът го променяше и тогава най-умното беше да си тръгнеш, за да не си наблизо.
Те двамата бяха реставратори, твърде разпространена тогава професия сред мързели и алкохолици. Не знам какви са днешните им колеги, но по онова време Камен реставраторът, друг образ от „Грозд”, облегнат върху ватмана в последния трамвай, му беше наредил от „Дондуков” да завие по „Раковска”, където живееше. „Аз съм Камен реставраторът и живея до пожарната! Моля, заведете ме вкъщи!” Не, такава табела нямаше написана, но всички знаехме посланието. То и ватманите го бяха научили.

После изведнъж Джека записа история във Великотърновския университет, където баща му бил професор. Не го подозирах дори. Излезе от схемата, изчезна от „Грозд”. Надявам се да не е станал учител.

Компанията обичаше таралежа на Пери, на име Плашимир. Пери го вземаше понякога в кръчмата, сипваше му бира в металния пепелник и му даваше някой димящ фас. Съществото ставаше общително и безстрашно, но името Плашимир не беше случайно. Пери разказваше, че след бирата и никотина бедният таралеж, явно с махмурлук, в дома му се скривал под гардероба. И ако Пери е в стаята – не излиза. Ако го няма – пристъва много внимателно навън, но при отваряне на вратата се шмугва обратно под гардероба. Но обичаше бира, няма спор.
Мъчно ми беше и за кучето на Валди. Валди имаше огромен апартамент на „Витошка” и никакви доходи, родителите му май бяха по чужбина. Така или иначе, в този апартамент нямаше дори един сгъваем стол, всичко беше продадено. Само палатка в хола. В нея спеше Валди, а стените на хола беше изрисувал с море, плаж, палми... Къмпингуваше. За покриване на някои разходи беше намерил авандарден изход. Беше поканил да живее при него свой колега от Уганда – без наем. Този Ник, огромен добродушен чернокож, когато се запознах с него вече не получаваше стипендия, но псуваше на перфектен български. При Валди имаше задача. Ако някой звънне, Ник отваря вратата и казва: Господарят е вкъщи! Или: Господарят го няма!

Така си съжителстваха сговорно, обаче кучето на Валди не излезе дълголетник. Беше овчарка, невидяла разходка няколко години и през това време хранена по изключение. Валди и Ник понякога хапваха в мензата, но забравяха кучето. Един ден забелязахме мръсни следи по стените у Валди, които зацапваха точно линията между морето и пясъка, а той ни обърна внимание към поведението на кучето. И тогава видяхме как бедното същество се подпира по стените от глад.
Е, това последното си е измислица, макар да не е изключено.

Ник живееше в България без надежда, че ще се прибере някога в Уганда. Дошъл да следва през седемдесета година, а през 1971 неочаквано станал политически емигрант. По време на посещение в чужбина президентът на Уганда Оботе бил свален от генерал Иди Амин Дада, който започва да изтребва наред няколко племена, някъде към 300 000 жертви, та го нарекоха „кървавия”. Сред тях роднини на Ник. Предполагам, че след 1979 г., когато генералът на свой ред е свален, Ник е успял да се върне в родината си, но не съм в течение. Тук, преди да му спрат стипендията, учеше право, което едва ли е било по-приложимо от българските му псувни където и да било в Африка. Простете двусмислицата – имам предвид конкретно нашето право. И пак простете! – имам предвид единствено, че законите са различни навсякъде. Без повече извинения! (Впрочем, Оботе си е виновен сам. След преврата, който преживява десет години преди това етиопският император (прокламиран като пряк потомък на Соломон и Савската царица) Хайле Селасие Първи докато е в чужбина, той никога повече не тръгва по света без цялото правителство, синовете си, генералитета, ковчежника и пр. Отсъствието от страната е критичен момент. Кадафи също го знае и също си води целия антураж. Няколко години по-късно го видяхме в София, забавна гледка. Оботе се е предоверил, това се наказва. Отсъствието от столицата дори се наказва! Преживява го Хрушчов - докато се плацика из Черно море, е свален.)

За купона у Малина мога да разказвам два дни, но и две думи стигат: много луд. Появяваха се и изчезваха хора, алкохолът се лееше... Но понякога свършваше, а денонощният магазин – все му сменяха режима, но или не е работел след 11, или не сме имали пари, та веднъж изпихме еднолитровата бутилка на бащата на Малина, пълна с лавандулов лосион за бръснене. На градус беше към 90, така че го разредихме със сока от няколко буркана ягодов компот, а резултатът беше неописуема гадост. Но се изпи. Нашият състудент Иван, бивш моряк (на устния кандидат-студентски изпит за журналистика беше още в казармата и се яви с избелялата униформа), ни разказваше как по време на дълго плаване изпивали одеколона „Тройной” (невъзможен совбоклук с ужасна воня), а корабът им миришел на бръснарница, щото пикнята им неизличимо попила в палубата. Иван беше пич, но и той с кофти пиянство. Просто изперкваше, непредсказуемо. Веднъж във „Варшава”, на „Руски”, ни подари на двете с Малина по букетче кокичета, след третата водка повдигна масата и я трясна на пода, а кокичетата изяде за мезе. Имаше любим номер: на някой купон се засилва към отворения прозорец и скача на черчевето му. Случи се веднъж и на петия етаж, само чудо го спаси да не се разбие долу. Хубав човек, Бог да го прости, умееше да ти изкара акъла.

(може би следва финал :)