Имам плод на лицето си и това
е проблем. Не мога да виждам
нищо освен зелено, цвета
на обвивката. Когато бях дете
се връщах от училище и плачех
в скута на мама. Тя казваше
"Добре, че е поне плод, а не
нещо тежко, например пишеща машина",
и освен това е "добре изглеждащ плод".
Не, не е добре. Никога не мога
да се погледна в огледалото и да използвам
бръснач и крем за бръснене както баща ми.
Ходил съм при толкова много
хирурзи, но никой не знае нищо
за премахване на плодове. Бях един ден
в парка, депресиран, когато
един художник ме приближи и попита
"мога ли да ви нарисувам?", "да", казах му,
"стига да не е без дрехи". Понякога хората,
особени студентите по изкуствата, ме посочват
и казват "хей, виж, онова момче има
плод на лицето си." А мама казва
"моят син е толкова известен, колкото Мона Лиза!",
с такава гордост. Но никой никога не узнава
колко ми е тъжно, когато го казва,
защото не могат да видят лицето ми. Не
могат да познаят кога се смея или
плача. Може да се влюбя в някое момиче,
но никога няма да мога да я погледна в очите,
или да я целуна докато правим любов, или да я гледам
как заспива. Разбирате ли, болезнено е
да си човек с плод на лицето.
©2009 Elaine, http://wonderlustqueen.deviantart.com