автор: ah_mak

Подслушах случайно няколко думи,
както наоколо се разхождах,
няколко думи, които кършеха крайници разтревожено.
Някога великолепното Великолепно
прозвуча ми така отчаяно,
когато се оплака:

- Как само ми пада позлатата
при всяка една излишна употреба,
като осакатена се чувствам, като дума с повреда.
-Ох, каза Хубаво , от цялото охкане около ми,
прихванах охтика, стомахът ме свива и ми се повдига,
щом чуя някой името ми да вика.
Ох, направо съм станала симпле истерика.

- Така да не се харесвам - това беше Харесвам, вижте ме колко съм
олющена от подмятане между другото,
превърнала съм се в сянка на приличната си осанка.

Прекрасно и Невероятно, в компанията на Благословена пристъпяха от крак на крак и си споделяха смутено:
- Как ни падна цената, колко сме изтънели, скоро съвсем ще изчезнем,
прехвалените ни взели.


Стара позната песничка отдалеч се зададе,
един грамофон с фуния
от ония като големи петунии
и беше наизустил думите:

...позлатата се изтрива, свинската кожа остава...


Приближи се съвсем, подмина ме, започна да се отдалечава...


По ахмашки веднага, тук и сега,
искам на думите да кажа така:

- Извинявам се искрено, мои верни и чисти.
Ще внимавам когато ви споделям по листите,
още повече щом нещо важно ще казвам.
Обещавам ви твърдо пестеливо показване.