автор: greeneyed

О кей съм, приятелю.
Даже съм супер.
Забавлявам се много.
Дори прекалено.
Излизам със разни
(безсмислени)хора.
Върша разни неща.
(не по-малко безсмислени)
Запълвам си дните-
години без теб-
със имейли,тъга и
илюзии за смисъл.
Въртя си се в кръг.
И се упражнявам
във смелост.
Ежедневието-този убиец
на чувства, ме подхваща,
засипва,поглъща
и носи ми малко забрава.
И само понякога вечер,
преди да заспя,
прошепвам със думи нечути-
обичам те,липсваш ми...