автор: vitoriovitalis

7. Грехът


Кузи оглежда пустия площад, хвърля разсеян поглед към музейната витрина и завива към къщи. В този час на деня улицата, водеща към Партията, е приятна, сенчеста и хладна.
Мъжът неволно забавя крачка, още не му се прибира. Прилича на котарак, мързеливо промъкващ се покрай стоборите на притихналите дворове. От градинката пред хотела, скрити в тревата под кипарисите, кротко гълчат птичи гласове.
Стоп ! Кузи се притиска навътре и почти докосва мазилката на стената, покрай която преминава. В дъното на улицата той вижда как на осветеното от слънцето площадче от къщи излиза квартирантката Аниса и се обръща с гръб към него. Тя е ниска, набита, едрогърдеста жена, с по селски естествено къдрава коса - някога може би руса, но сега поизбеляла. След нея на слънцето се показва Секучо - мъжът й. Тя го хваща под ръка и двамата важно тръгват през градинката на Замбези.
Невярващ на очите си, Кузи осторожно ги проследява как те минават между храстите и дърветата, излизат на Главната улица и продължават през градинката на Банята. После изчезват някъде вдясно. Изглежда отиват на обяд у вуйчото на Аниса, полковник Карис...
Сърцето на някогашния футболист започва да бие тежко. Той облизва пресъхналите си устни, разтегнали се в неочаквана и за самия него усмивка, но не бърза да тръгне отново. Всичко става. Когато ушите му пак започват да различават редките следобедни звуци, той вече е напълно готов.
Като ловец, дебнещ плячката си, Кузи се прокрадва край редицата къщи и бавно подава глава, когато стига до двора на дома, в който живее. Няма никой. Дори Аниса сякаш услужливо е оставила входната вратичка полуотворена.
Той се промъква безшумно през нея и поема приведен към задното дворче, придържащ се необичайно близко до стената на къщата. От полуотворения западен прозорец на кухнята нарядко се чува тракане на лъжици, вилици и чинии. Обядът е в разгара си.
Кокошките в курника са утихнали в следобедна дрямка. Стъпвайки на пръсти, Кузи минава край големия прозорец на сутерена и хвърля поглед навътре. Там Биса - дъщерята на квартирантите, чете книга на кушетката. Когато вижда сянката на панталоните, падаща върху перваза, тя повдига глава.
Кузи започва да слиза на пръсти по стъпалата към задното дворче. Те са недодялано изкусурени от различни по големина речни камъни, нахвърляни как да е в глинестата земя, спекла се с времето. След първото стъпало той спира и отново се озърта на всички страни.
Погледите им се срещат още за един миг през стъклото - след като мъжът внимателно е огледал целия заден двор, както и безлюдните следобедни прозорци на профсъюзните канцеларии отвъд тухлената ограда на къщата. Биса оставя книгата и става.
Кузи вече е в сянката на лимонените дръвчета - под терасата на циментовото стълбище, отвеждащо от дворчето към етажа. Но той не тръгва както обикновено нагоре. Вратата на сутерена е широко отворена и в тъмния салон го очаква Биса.
Той прекрачва внимателно, за да не се спъне неволно в прагчето на вратата - и попада в прегръдките на момичето. Докато се целуват, тя хваща набъбналия му чатал и го повежда към спалнята на родителите си. Кузи затваря зад себе си вратата на стаята. Биса пада на колене и започва да разкопчава колана на панталоните. Двамата действат в пълен синхрон, безмълвни и възбудени.
Мъжът нетърпеливо сваля ризата и потника, докато тя се впива в ствола му – така зажаднялата селянка налапва крана на чешмата, за да пие направо от него. В един момент той нежно я блъсва по рамото. Биса става и отива до дълбокия сутеренен прозорец, гледащ към задното дворче. На широкия перваз са подредени саксии с мушката и теменужки. Има и една красиво разцъфтяла и разперена кавалер и дама. Тя дръпва басмяното перденце и съблича всичко от себе си.
Кузи вече лежи на широката семейна спалня. Когато тя сяда на кушетката до него, той я поваля към себе си и се качва отгоре й. Биса изкряква тихо от удоволствие, щом мъжът прониква в нея. Веднага той закрива с огромната си миньорска ръка почти цялото й лице. Между палеца и показалеца на ръката му в лагера са татуирали мастилено синьо сърце, пресечено със стрела. И сърцето, и стрелата са вече доста избледнели.
Кузи постепенно набира скорост, докато сини кръгове започват да се въртят пред очите му. Масивната спалня равномерно и леко потраква - като празна вагонетка в забоя. Биса е вдигнала крака и не е на себе си. Мъзгата й хвърчи на пръски, мокри слабините на мъжа отгоре и бавно се стича под нея.
Внезапно той се отдръпва. Но жената знае какво трябва да направи сега. Тя се повдига на лакът и бързо го засмуква, докато устата й се изпълва с леко солено мъжко семе, напомнящо вкуса от задавяне с морска вода.
Кузи пада на възглавницата. Тялото му се разтърсва от необуздана кашлица. Когато той се овладява и повдига глава, среща пред себе си широко разтворените очи на момичето. Биса гледа с ужас омокрената възглавница, в средата на която тъмнее кървава храчка.