автор: alisa

Температурата високо в Марианската падина
тази сутрин прави стриптийз около
живачния стълб на термометъра.

Високо в Марианската падина,
където падовете се редуват с полети,
водопадите от чувства не са задължителни,
ледените висулки са по-скоро писци
с които старателно някой пише ноти в нотната тетрадка на безвремието.
Високо в Марианската падина
всичко е с главата наопаки,
изключвам разбира се прилепите,
които заместват звездите,
защото понякога заместителите
са много по-здравословни от оригиналите.
Високо в Марианската падина
няма миди, които да живеят в името на оргазмите си
все едно духовни или други някакви.
Не е задължително отглеждането на бисери и манипулирането на песъчинките.
В Марианската падина
никой не следи фиксинга на израстването и мимикрирането.
Там можеш публично да си свиркаш,
докато те отсвирват или ти отсвирваш някого,
без да се налага да обясняваш на мнителните,
че това в никакъв случай не са свирки.
Високо в марианската падина
ангелите живеят в иглута
всеки си има по една любима летяща риба
и никога не си позволяват да си мерят полетите,
размаха на възвисяването и поренето на въздуха.
Високо в Марианската падина
друго няма
и не се случва,
освен да те вземат дяволите
което понякога направо си е за предпочитане
пред закуска с кифлички и кафе,
набрано в маковите полета,
прясно сварено със светена вода.
Та, много бих искала да попитам,
за какво в крайна сметка
толкова дълго изкачваме тези небесни стълби,
когато толкова по-истинско е
стремглавото спускане по парапета.