Носът й ра-ра-торещ би засрамил и тибетски рог…
В тъмата с възхитително упорство резонира
в резонно празната ми черепна кутия
и стряска кашлещия срамежливо там койот
благословената й алергична хрема!
Какво не дал бих аз да имам тоз ехтящ хобот,
да заглушва екзистенциалната ми пустош,
в която ката ден по-пясъчен превръщам се
и храня със полуразпад самотния койот
остатък от умрялата ми същност…