автор: scenaristbg

Усещам нокти по врата ми,
сладкият по тях локум,
засъхналите две-три думи,
съдбовен дъжд, съдбовен гръм,

листата парещи по тротоара,
посрещащ закъсняващата есен,
контейнерът, горящ като цигара
и хлябът ни горещ и съответно пресен.

Измислени отново ноти
означават тонове на студ и шал,
пълните със пясък плажни боти,
дърветата са яли, аз съм ял

и листопад, и болест, и бисквити,
и локуми, всякакъв шербет,
но помня със стомасите превити
как молехме се за късмет

на минувачи, продавачи,
на всички падащи листа,
и обречени, забравили за лятото,
посрещахме ний бавно есента.