автор: Lahaina

Нека тази нощ да си до мене,
обади се - даже късно, усмихни ме,
предложи ми в скута ти отново да задремя,
притопли ми мляко, нежно прегърни ме,

тиха музика пусни да ни посвири -
ти реши какво ще ни се слуша...
Щорите спусни - луната ще ни дири,
нека да се скрия като в теб се сгуша.

Знам, че вече много време мина
и нещата са различни оттогава...
Като в сън изтече половин година,
с дъх на пясък, билки и дъбрава.

Затова за тази вечер приюти ме,
нагости ме с хляб и сол - съвсем достойно.
И ако случайно се разплача, утеши ме,
разкажи ми приказка - да спя спокойна.

А пък аз ще тръгна с утрото зъбато
сред познати хора и познати къщи,
ще ти кажа "чао" като добра позната,
за да мога пак при тебe да се връщам.