автор: hristam

Спя в очите му. Капки назъбена нощ
се разтапят във тъмните ъгли.
Драсвам мрака му тих като пламък на свещ,
в който парят звезди като въглени.

А е пусто небето му. Няма луна.
Само кърваво-лют отпечатък.
Скри ме алчно във своята нощна тъма
до последния видим остатък.

После станаха слепи за мене мечтите му.
В здрачината му бях твърде ярка.
И когато заспивам /по навик/ в очите му,
виждам как ме изгубва по малко...