Да говори есенното поднебие,
ненасечено от мах на криле.
Да шушне мирисът на пръстта –
правоприемник по сътворение.
Има спасение за остатъци
след разяждане
с чувства.
Човешко е да оцелееш.
Неумеещите да са
сиропиталище
на блуждаещи мисли
за недосегаемост
в самозаблуда ли са?
Последният казва-
пръст при пръстта...
Безсмъртни ли са
непросветените?
Не е задължително да ме
разберете.