автор: vesslavova

Уморено кафето допивам,
поливам саксията с жадното цвете.
Ще ме обичаш ли днес, а утре...?
Въпроси без отговор-много!
Пустош.
Горди планини са твоите длани,
изкачвам ги бавно и трудно.
Ще преплува ли любовта ти в очите ми,
или ще потъне като кораб с олово?
Ще разтопят ли сълзите леда помежду ни?
Защо?.... Има ли смисъл?Значение има ли?
Дъхът ми замръзва, заспивам
с надежда за утре,
а може би... глътка любов
във въздуха леден....