Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: SkyHookia
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14179

Онлайн са:
Анонимни: 220
ХуЛитери: 1
Всичко: 221

Онлайн сега:
:: BoboDux

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа Пенелопите
раздел: Разкази
автор: apostolicia

Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо.
Чувствам се ужасно скапано нещостносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По мен беше пощурял някакъв тип от лошите – нали знаеш – от онези, дето се изживяват като местните сатрапи и имат голям пръстен, който всеки лигави в богоявленски ужас. Аз пък що ли му се дърпах толкова, изобщо не знам. Не че по прицип съм от тия, които много-много размишляват, ама този пък беше прекалено самоуверен и ми се прищя да му натрия носа. Има ги такива, дето си мислят, че могат да имат всяка жена с едно щракване на пръсти. Проблемът в случая е не, че не си падам по лоши момчета. Просто съм наясно, че интересът му се дължи единствено на моето безразличие – и ще трае, докато трае и то. Той е направо изумен как аз успявам да устоя пред неговия абсолютно убийствен чар и навярно е искал да му го споделя, тъй като и на него самият му е трудно да не си посегне, като се погледне в някое огледало. Ама наистина уж хомо, пък хич не сапиенс! Ма както ми сподели един приятел неотдавна, Homo sapiens трябвало да бъде homo sapare volens, сиреч не „разбиращ”, а „искащ да разбере”. А според мен е трябвало да си остане на Homo erectus – то и без друго повечето от нас само до там сме я докарали.
Ударих го на философия, но ти нали си ме знаеш - аз винаги си търся нещо за мислене, когато ми е скапано нещастносамотно.
Ето например Одисей. Съвсем се скофти работата с тоя човечец! Хем се пишеше най-умния герой на древна Елада, ама и той хукнал при усукващото се спокойствие на Пенелопата си – също като Тезейчо и Язончо, те поне нямат претенции да са чак пък толкоз интелигентни. Омир съвсем е овапцал хубавия разказ накрая. Ама мъжете по принцип не могат да направят и една крачка, ако не знаят къде са се запътили. Пътешествието заради самото пътешествие изобщо не е сред техните изобретения. Ако беше, Омир никога не би направил такъв края. Одисейчо просто щеше да си пътешества и да си геройства и само от време на време да се отбива на Итака. Всъщност на него хич не му се е прибирало, ако питаш мене. Тия истории със Сцилите и Харибдите са малко нещо... абе звучат лееееко пресилено. Аз ли не го знам. Нали да си Одисей по душа, не е задължително да си мъж. Само че моята опанталонена Пенелопа така здраво е стъпила на брега и брида килим след килим, че направо ми дожалява. Знам какво ще помислиш, но не си права. Мани я Калипсо – нито съм й ходила на острова, даже и през ум не ми е минавало. То пък кому би се искало да се въргаля дрогиран на някакъв си препечен плаж и току да го изнасилват на глутници пощръклели нимфи, при това безсмъртни. Все някога ще му омръзне на човека и ще поиска да се кротне в скута на някоя твърде заета с килимарството и далеч по-кротка Пенелопа. То не че нейната работа е много чиста, де. Като погледнеш – 20 години на едни килими, а на прага й палаткови лагери от царе - кой от кой по-така – тц, тц, тц. Зная ги аз Пенелопите! Само дето на нас – Одисеевците, ни се иска някой да ни варди царството, докато си скитаме насам-натам и заради туй, като тръгнем да се прибираме, просто си пълним ушите с восък и очите с пясък и само разритваме насъбралите се пред дверите ни претенденти.
Хубавото е, че при повечето Пенелопи липсата на друг/а изобщо не значи липса на любов. Кофтито само е, че не винаги точно Одисеевците са предметът на тази любов!


Публикувано от viatarna на 23.10.2009 @ 21:03:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
608 четения | оценка 5

показвания 30497
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"За Пенелопите" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За Пенелопите
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 24.10.2009 @ 07:38:37
(Профил | Изпрати бележка)
Напенелопи ми хубавко съботата, наодисеи ме, разлая му глутниците нимфи)) Колко му трябва на един уж homo sapare volens))) Един конь и даже не той, ами халтавата му подкова)
Иде ми да те призова да свидетелстваш, ама не да минаваш като харпия, а да се предрешиш като Лахезис, щото всеки уважаващ себе си килим, както знаем, нишка иска, па тогава го тъчи, нищи, лети с него и каквото още се сетиш))))
Пу, пу, да не са ти уроки на скапаното)))


Re: За Пенелопите
от apostolicia на 24.10.2009 @ 11:11:31
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам защо, но това "тихо щастие семейно - за гълъби и гургулици, и други въртокъщни птици", както е казал поетът Джагаров, направо ми съсипва настроението тотално. Не че имам против да съм домашна гъска, но както Селма Лагерльоф ни светна, те също могат да прелетят над Швеция, нали? А на homo sapare volens му трябва сал един път, ако няма - сам ще си направи! Благодаря ти, че прочете, Али!

]


Re: За Пенелопите
от diva_voda на 24.10.2009 @ 07:46:19
(Профил | Изпрати бележка)
Определено те чета с удоволствие. И този път не прави изключение. Позволявам си да те уведомя обаче за "щетите", които ми "нанасяш" , че за друг път да си хаберлия отнапред:)))
Виж сега, с това "аз винаги си търся нещо за мислене, когато "... ми взе въздуха от смях, а пък с риторичния въпрос "за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци" ме възмути до степен да ми се прииска да ти отговоря , съвсем в прав текст - приятелите се за това - да ги затрупаш с душевните си богатства! Ей за това са приятелите!
С усмивка от мен, Дива вода.


Re: За Пенелопите
от apostolicia на 24.10.2009 @ 11:16:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ле-леййй, жена! Ма много яростно, някак! Чакай сега да се разберем - възмущение се изразява иначе, душа! Хващаш нещо тежко и бой:)))) Добре, вече ще съм предупредена и ще си знам, че ти причинявам душевни дискомфорти и ще внимавам кви ги дрънкам, когато ми е скапано нещастносамотно, че току-виж си ме дала под съд за причинени неимуществени щети:)))) Благодаря, че се отби при мен!

]


Re: За Пенелопите
от mariq-desislava на 24.10.2009 @ 11:31:13
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам да те чета, стилът ти е разпознаваем и достъпен, с множество препратки, абе - Апостолиция.;)


Re: За Пенелопите
от apostolicia на 24.10.2009 @ 12:05:02
(Профил | Изпрати бележка)
Ма много ти благодаря, особено разпозаваем е, когато пиша на северозападен (нещо като санскрит), нали:)))))))))))))) Пък и на кой друг е му работи "Н"-то на клавиатурата:))))))) Абе, мерси:)))

]