автор: Srqda

Тя, любовта й, ангелска стихия,
към теб се спусна - като ловка котка .
Над мене, мъртвата, премина -
и тропа вече на съня ти кротко...

Душата ми е спряла на вратата -
готова е от тебе да си тръгне -
със спомени в торбата на съдбата...
Но без билет къде ли ще осъмне?

Светът е малък, времето премигва -
и без огнище ще е всяка гара.
Посоките във мене ще застиват -
и любовта на кръст ще приковават...

На кръст. Но него си го носи всеки -
миниран е светът - от кръстове кръстосани -
препускат релси, магистрали и пътеки
в сърцата ни със грохотни въпроси...

Заключваш ме в ръцете си и - спират,
притихват всички измерения.
Животът само хрипкаво пулсира.
Ако си тръгнем – как ще го намерим?...

Дали от болка - обичта нелепа -
или - с гласа на втората природа -
като семафор в клетките просветва...
И няма кой да каже „сбогом“.