автор: HariMarSui

Тази сутрин Слънчо се събуди весел. Не се ядоса аже на двата облака, които се блъскаха един в друг и лееха водата си над земята. Събра сноп лъчи. Прозря ги между тях.
Като се опариха, облаците спряха водата и бързо се отдалечиха в различни посоки. Слънчо доволен изпрати лъчите си към мократа земя. Полегналите от дъжда цветя се заизправяха. Повдигаха главички нагоре- към него. Тогава видя птичето.Беше се сгушило под шумата на едно дърво. Трепереше от студ ли, от страх ли. Сигурно и да лети не можеше. Толкова малко и безпомощно изглеждаше.
Слънчо завърза малка люлка в края на един лъч. Спусна я и я спря до шумата. Точно пред птичето я постави. После видя как то затоплено може би, помръдна. Претърколи се и точно в люлката попадна. Слънчо го издигна нагоре и го залюля. Птичето беше уплашено, изморено, за това го спустна. Положи го върху сплетените клони на две дървета и продължи пътя си.
На другата сутрин намери птичето на същото място. Само ,че този път то не лежеше. Стоеше на крачетата си и сякаш го чакаше. Да. Чакаше го. Ето, пристъпи в люлката. Довери му се. Слънчо го издигна нагоре и то затрептя с крилца. Сигурно скоро щеше да лети само.
Наистина, птичето полетя. Слънчовата люлка му помогна. Беше благодарно птичето. Всяка сутрин пееше за Слънчо най- хубавата си песен.
А Слънчо често спускаше люлката си. Птичето се качваше в нея. Започваха разходката си над земята. Или...по цветната дъга се разхождаха. Птичето пееше ли, пееше.
Дете, ако чуеш птиче, че пее силно, силно- Да знаеш, то е в слънчовата люлка. Разхожда се по дъгата. Спри и го послушай. Пее за Слънчо, а може би и за теб да пее. Кой знае?