автор: nikolai4o

A имам
толкова много за казване,
насъбрал съм ви обич и стЕна.
Запазвам си място на сцената,
до орачите, какви ги говоря - оратори.
/Мътните го взели/ да можех
да пиша пиема ... недейте да плачите!
По средата на темата.

Аз имам
толкова много за казване ...
Не съм филантроп, събирач съм,
като тия, които раздават.
Събирам стихове, песни, подкови
всичко, което намирисва на щастие.
Казвам ви животът е толкова
ужасен и толкова,
баси, красив.
Копнея на пристъпи да напиша
поема. Поемам по стъпките на
Щастливеца. Вземам си само което
умея да нося /като дреха/.

Имам
толкова много за казване,
Ех, само да можех със въглен
да драскам по платната от лен.
Да можех да надбягам най-дивия
девствен елен.
Но днес не достига в гърдите ми
злоба. Не достига ни смърт,
ни тъга ни печал. Орисан съм
сякаш от черна прокоба
да бъда добър и до болка
щастлив.