Изпусна погледа си слънчогледът,
да гони лятно-синьо зрънце.
Рояк очи кълват едва показващо се
в календара на октомври слънце
и розов вид придават на изтръпналите
от сланата устни.
Прокапа топло в човките на ненаситни зеници
и цветовете се потърсиха в утеха.
Следобедна емисия е мой битиен извор
и тайната в зеленото е жълта...
Това все още е фантазия във статия мъниче:
„Видях доброто –
то винаги започва с „нека”.”