автор: Astis

Безсимптомно о-съм-вам в понеделник,
събличам съня, навличам благоухания
                                    и благонадеждност.

В кривото огледало на прага
                                 ставам привидно цяла
безсимптомно
                                   включвам на скорост,
и вече няма значение
                      кой, кого и с каква усмивка...Стягат
пантофките на Пепеляшка,
краката ми и аз преливаме от тази роля
и зная, няма да мине,
                                            защото няма лек
срещу суета, безразличие и страх,
срещу заспала дързост
и огрубяла нежност
безсимптомно просъсквам усмивки,
пропълзявам по стрели от сгъстена завист,
в световъртежна самота
се утаяват утехи...А онези,
осветени от славата
какви ли копия възкачват
и как ли се събират цели
                 след залитащия топор на злостта.
Безсимптомно отшумява всичко,
влиза в по-меки траектории
безсимптомно
душът отмива противоречията,
изцеждам последни капки
                                      живителна нежност
към виновника за моята цялост
или раз-полов-еност,
раздиплям щедростта на словото
                                              в просънен стих,
поглъщам страница Павич
                                    вместо приспивателно.
Симулакрумът ме приспива ден след ден.
Не зная вече
има ли будни девици наоколо
и кой ще посрещне жениха.

Стегнах толкова много багаж,
чувала съм, че
идва безсимптомно,
                                       понякога...