Остарял дрешник - Живота -
прибира парцали-души
и тъпче и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира
и мене и тебе, без ред,
дупчи, къса, и парадира,
че той е самия късмет...
Но стар е, а и е скучен
без брави и входни врати,
не описан и не научен
в парцали и в прах се върти...
И някъде там - по стелажа
дето редят фините тъкани
мойта душица в багажа,
всъщност, от финност измъчи се...