автор: angar

Веднъж и аз спечелих един бас.
Един поет, познавате го вие,
обаче ника му сега ще скрия,
казà:

- Мъжете знаят, знаят и децата,
как се намира пъпа на жената!
Събличате жената чисто гола,
и от тила ѝ тръгвате надолу.
Вървите по средата на гърба ѝ.
Щом трета дупка срещнете сред пътя –
това със сигурност ще ѝ е пъпа!

Но аз му кàзах:

- Път по-кратък знам,
по който лесно се отива там!
И по е бърз, и много по-красив!
Тоз, който го познава, е щастлив!
И ако двама с теб сега се вдигнем:
кой, според теб, до пъпа пръв ще стигне?

Той кàза “Аз!”
Аз също казах “Аз!”
И двамата се хванахме на бас!

Бе лято. Беше плаж. Жената – гола.
Върху тила ѝ гръб във гръб опряхме.
Жената плесна с длани – и тръгнàхме!

Бе моят път по темето нагоре.
И, вярно, първо малко се озорих,
но след това надолу полетях!
Като крилат заспусках се умело
по гладкото, високо, гордо чèло!
След туй носа, по хребета, преминах!
На сладките ѝ устни си починах!
Между гърдите дивни повървях,
и скоро върху пъпчето ѝ спрях.

А оня дълго по гърба ѝ слизал.
Открил две дупки
и със пръст в тях влизал.
Изцапал се и дълго се е мил.
След втората - нагоре продължил.
Катерил се, до смърт се изморил,
дорде, накрая, пъпа ѝ открил.

До който вече го очаквах аз.
С което и спечелих този бас!