автор: lightgreen

Намериха я в един от древните шкафове в гардероба на дядото. След смъртта му отбягваха да минават през къщата, но преди срутването й просто нямаше друг избор
Беше дантелена ръкавица, нежна, сякаш от паяжина, сякаш се крепеше само на девичата ръка, на която е била някога. С нея имаше и писмо, изписано с тънък женски почерк, леко залитащ на ляво. Когато го видя, Ана се изхили:
-О, дядо си имал аферки.
„Сбогом любов, - гласеше, - ще се видим догодина, но пак ми беше хубаво. Ще си спомням до края на живота си лятото, но ме чака тежка зима. Майка ми се раболя и не се знае колко й остава, шери е отново подозрителен за нас, а беше толкова хубаво в онзи немски курорт! Нали знаеш ръкавицата, която изгубих? Онази лятна вечер в Берлин, малко след залез, когато търсехме ресторанта? Мадмоазел Жизел беше толкова нацупена тогава, а ние си шептяхме зад гърба й и противно на всякакви маниери се смеехме на нейното нещастие. И след това – когато онази певица изви гласа си, а ти ме извика, уж за да ме запознаеш със свой приятел, а ме целуна зад заведението… Още усещам тази целувка по устните си, когато притворя очи. Точно тогава, когато тя падна някъде, а когато се върнахме сутринта, тя беше изчезнала. Мадмоазел само ни изгледа с онзи нейн сарказъм, когато нервите й не издържат. А нощта беше прелестна. Подарявам ти другата, за да си мислиш за мен. Сещам се за онези дами от рицарските приказки, които четях като малка, за прекрасните благородни дами и техните рицари. Точно като нашата малка приказка, нали? Ако не беше ти ужасният дракон, моя шерри, щеше да ме докара до състоянието на Мадмоазел, любов. А ръкавицата ми е френска и тъжна. Сбогом шерри, дано да се видим следващото лято в Бат.
Мариел,
16. 10. 1913»