Когато по ръба на сърцето вървиш,
и си цепнат в устата,
изпускаш, като газове излишни,
такива думи:
кочина
любов
огъзване
сърни в росата на малините
о, изпражнение
душа...
Отвън ме чака мракът - стар приятел
и носи кокакола празна,
2 литра вино, казва,
от хазаина налей...
На сутринта за теб ще мисля пак,
ще псувам миналата нощ,
и ще изпускам разни думи,
една ще помня,
поне до 9 и 15,
сърни в росата на малините,
за теб ще мисля,
макар че, мамка му,
този глагол
не го умея много.
Сърни в росата на малините!