„До другата седмица!”…
Нещо заглъхна в ушите ми…
Добре ли те чух?
Май земята потрепна…
Или тъй ми се стори…?
Колко дена без ласки,
колко дена без радост,
без трепет, и стон, и сълзи…
А земята все тъй –
безразлично,
унило и вяло
по своя път си върви.