автор: HariMarSui

Бяха на два съседни коловоза. Стояха и чакаха. Умееха да чакат. Пък и имаха време да си говорят. Влакове.
Два влака, които щяха да пътуват в различни посоки. Даже се различаваха и по това, че единият беше пътнически, а другият- товарен.
Както ви казах, говореха си.
- Аз, както знаеш, съм товарна композиция. Още когато ме създаваха, мечтаех да срещна влак и да се влюбя в него. Да го обичам, а и той да ме обича. Исках да ме целуне, представи си. Колко съм била наивна, нали?
- Направо, наивна. След целувката, какво, а? Ще ни събират за желязо? Хора ще пострадат. Ама, че целувка.
-Е, аз ти казах какво съм мислила тогава. Отдавна беше. Но, наистина срещнах любовта си. Срещнах теб и се радвам на това.
- И аз се радвам на срещата ни. Знам, че ще се срещаме пак и пак. Ще разговаряме, нали? Сега трябва да се сбогуваме. Човекът с червената шапка идва. Ще даде знак за тръгване.
- Сигурно е за теб. Ти возиш пътници. На добър път...
- Ще се срещнем пак...Довиждане...