Стомана, студ и самота-
решетки - грозни адски,
затвор за птички с разперени крила!
И мойта птичешка душа
копнее да види слънчеви лъчи,
да види ден огрят от топлина !
Но няма взор, а само решетки,
макар и облицовани от лукс.
Не тялото, душата стене
от тоз затвор да е навън...
Виждам теб облян в усмивка,
гледаш с радост моя свят
и грозотата ти харесва,
не виждаш затворническия живот...
Аз боря се с решетките в душата,
а ти мечтаеш да имам твоите очи,
да видя вместо клетката студена,
оазиса на твоите мечти ...