автор: cvqt_na_borovinki

Пак се събуди... не се беше обаждало отдавна- или го бяха държали добре под контрол, или нещата по-напред във веригата не бяха задоволени.
А сега всичко беше доволно задоволено. Тя се беше сгушила мъркаща в Него и всеки момент щяха да заспят като бебета- без каквото и да е напрежение в телата или в духовете им.

Но малко преди това нещо се разля в Нея- спука се един много натежал мехур от нажежила се загорена захар, утайката на карамелената й сърцевина, невиждала топлина отдавна. Точно когато си мислеше, че там има вече само изсушена пепел, Тяхната топлина достигна и до там, пропука изсъхналата обвивка на мехура и даде възможност на дълго клокочилото да изригне.

В стаята започна да мирише на страст и обладаване, на подчинение и подчиняване, на желание. А тя бе твърде задоволена, твърде слаба, за да се противопостави на натрапчивата и лепкава миризма, за да я обуздае отново.

Тогава той се събуди. С един малко по-различен поглед- може би и той носеше някаква утайка в себе си? Остави се миризмата да го води, а тя го водеше на все по-дълбоко. Подминаха изморената и задоволена част на кухнята и се захванаха с настоятелното, но и някак си нежно разтапяне на втвърдената утайката. Изключили главните управляващи инстанции, утайките се разтапяха и бавно, но необратимо, смесваха лепкавите си същности.

Той я обуздаваше, или поне така си мислеше, завземаше наново познати територии и се бореше за нови, бореше се добре- упорито и с финес. Тя се наслаждаваше, топеше се и прегаряше. Но не можеше да изригне като преди, порите й бяха запушени от горчиво сладката захаросана утайка, която не можеше просто да се отмие.

Борбата тепърва започваше...