автор: Lepidopteria

Прихлупено гледа небето
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и ето -
кошера притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято
гонихме се ние, ама - на -
Ох! - жилеха ме те когато
бърках сладко с лапи при меда...
А пък днес - така са кротки, тихи
сякаш спят спокоен зимен сън,
а в пъстроцветни ярки щрихи
някой е рисувал вън...
Май е времето за дрямка
наближило вече - ами да! -
веселата ни полянка
е покрита със рой листа..."
Тътри бавно лапи Мечо -
спи му се дълбоко - под юрган -
с шапка, с пижама и с елече
ще сънува пълен с мед буркан...
Влиза там - в тихата хралупа
дето чакат го листа-матрак
и заспива. Нека вън да трупа
бял и пухкав, леден, зимен сняг.
А на пролет бързонога
щом пчеличка тихо зажужи
Мечо пръво гладен и с тревога
ще отвори сънени очи..