понякога по-слабо понякога по-силно
но винаги ми е необходим магнит-вентил
да регулирам остатъчния въздух
да пречистя примесите
да се освободя от конденза
и бавно плавно да затворя всички врати и прозорци
за да се усамотя в себе си
едва тогава те виждам ясно
като отпечатък си върху кожата ми
бледнееш бледнееш
а всъщност искаш да отвориш рана
и да ме боли почти колкото теб
но аз отдавна знам всяка болка е живот
а ти си глътката въздух
която задържам в себе си
една непредвидена следа
която ме връща в началото