Боли ме главата от тая безчувственост;
замръзва кръвта ми от огън студен;
очите смъдят ме - море от изкуственост;
свободна изкубва се душата ми в плен.
И свят ми се вие от неподвижност забързана;
поглеждам я хладно и пак прося сполука,
че волята наша някой отвърза я;
объркана, милата, крещи и се лута.
20.10.2009
Евелина Пашова
http://photos-a.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc1/hs215.snc1/8227_157641114653_624344653_2537764_4389333_n.jpg