автор: trubadur

Произведението участва в конкурса "Очи за себе си"

Делфин ли съм? Но - няма я водата.
Солено стъпвам по земята суха.
Загърбих по-безгрижните си братя
и в ноздрите ми влажни степен лъх подухва.
С какво да те сменя, свещенна влага?
Живота ми изпива празнотата.
С принуден скок през гребена й бягам
и плясвам в океана на нещата.
И-о! Макар и с твърди ъгли,
в тях гмурвам поглед, за ответност жаден -
и всички се разсипват в капки кръгли
с усмивки към делфина, в мен подаден.
С подскоци тротоари прекосявам
и пляскам в песъчливи плитки стаи,
и следвам - но да стигна не успявам-
летящи рибки с ехолот потаен...;-)
И ти ли, братко?:-))
Но - защо си в Мрежа?!...
Там всичко някак твърде е лазурно...
И твоите другари и стремежи
са впримчени в едно
прозорче-чудно...
и няма Там, и няма Тук,
оставаш Сам,
не идва
Друг...
Будилникът!! Със скок оплисках всичко!
Ала сънят се стича още по стените.
Изплува слънчев кит от земните вълнички
и - трябва - спирам тук с игрите...
Сега в Деня отново ще се гмурна,
на пяна с жив стремеж ще го разсичам.
В коралите не ще ми бъде трудно -
и с кожа щом усещам, че Обичам...
Делфинът се унася - негов ред е;
ще се събуди пак, щом стане заник.
А аз се срещам с Другите отпред
и за "Здравейте!" им подавам... плавник.
:-)