На чистата кувертюра лежеше старец. Дишаше тежко и гледаше тавана. Таванът не го интересуваше, интересуваше го славеят, който пееше навън, на перилото на балкона, зад развяваните от лекия вятър завеси.
Имаше нещо необичайно в шумоленето на листата тази есен. Жената не можеше да долови точната разлика с предишни години, но тази есен й се струваше по-особена. Тя стана от пейката и си тръгна. Листата шепнеха след нея.
Птицата пееше с всички сили на малкото си сърчице. Отгоре, от терасата, я гледаше дете. Надвесило нослето си отвъд циментовия парапет то не смееше да се подаде повече, защото майка му щеше да го свали долу и никога повече нямаше да не го пусне там. А отгоре светът изглеждаше толкова интересен.
Една круша тупна в основата на дръвчето. За първи път раждаше това дърво тази година. Много круши народи и стопанинът му бе доволен от него. Но вече беше есен и беше време за почивка. "Потърпи още малко," каза си дървото, "Скоро стопанинът ще обере и другите круши." Така и стана.
Изви се вятър и дърветата превиха вратове стенейки. Облаци се гонеха над тях. Прозорци се затваряха припряно. Хората гледаха с страх (зад прозорците).
На котлона къркореше чайник. Някой бе забравил водата в него. Тя отдавна бе изкипяла, но огънят бе тих и на дъното на чайника имаше още малко вода. Ден бе минал откак водата кипна.
Децата се бяха събрали да учат заедно, но не учеха. Бутаха се едно друго и се кискаха. Драскаха се с химикалите. Мачкаха си тетрадките и се стараеха да не вдигат шум. От съседна стая се разнесоха стенание и скърцане на пружини. После към тях се присъедини ритмично думкане. Децата се укротиха.
Полетът на малката хартиена ракета бе кратък, но изпълнен с препятствия. Последното от тях бе устата на един задрямал на пейката господин. Ракетката не можа да продължи по-нататък, господинът се разтрепери, а откъде бе хвърлена ракетката така и не можа да се разбере - ракетката бе направена от лист любовно писмо от Мара за Гошо.
Последните думи в писмото бяха "Не ми се". Очевидно следваше нов лист. Почеркът бе изключително грозен. Листът бе от стара тетрадка на квадратчета.
Очевидно от написването на писмото досега бяха минали десетки години. Очевидно писмото бе пазено грижливо през тези години.
Очевидно някой се учеше да прави ракетки от хартия. Късно беше вече. Трябваше да се връщам за вечеря. Захладняло беше. Какво ли пишеше на следващия лист?