Рисувах те със цвят на лято,
разплакано море,
по кожата ми плъзна песен,
а под краката ми – небе.
Реката в мен утихва,
по камъните плиснала коси,
на зъбери очакването топло
попи във другите очи.
Във себе си крещя
и викам те по име,
не исках да те губя
дори през грешната врата.
Затворих я,
в разлистилата самота
останах насаме със вятъра –
а той рисунката ми взе.