автор: rimpo

Срещаме се безразлично
със усмивка вяла,
ти реши категорично
нашата раздяла.

Не бе ден, и два, и три -
пътят ни взаимен,
носим спомени добри
без товар излишен.

С поглед бегло - плах
си вплитаме очите
и като играещи на шах
вледеняваме чертите.

Всеки допир е болезнен
и навява мъка,
никой от нас не е железен
и тежи ни таз разлъка.

Щом нещо във сърцето трепва,
щом жива е една искра,
огънят от малко лумва
и започва старата игра.

Не всичко пагубно е, зная -
макар и да изглежда,
това все още не е краят,
все още имаме надежда.

Отново можем да сме двама -
да сме едно цяло,
между нас стена да няма,
а пътека бяла.

музика