автор: HariMarSui

Времето бърза ли?
Аз ли съм бавна?
Спъвам се. Гледам
пътеката- равна.

Нищо. С бастуна
и с помощ от Бога
/пък и, че всичко
не е за тревога/
годините минах
честна и дръзка.
Оставам си чиста
и кал да ме пръска.
Зная. И камъче
да ме събори
без страх ще вървя
напред и нагоре.
Време, да искаш
да вържеш духа ми,
трябва да видиш
първо- трупа ми.