автор: nadya

(хубав спомен от една баня)

на rainy


под сенките на споделеното
един огромен купол се разтваря
старинно е
олющена мазилка
а под нея древен камък
сякаш фреска на жена
и ме вика вика с различни имена

не искам да съм бъдеще сега
когато меките пастели се разливат
и маските поели глътка от гласа
за кратко открехват своето минало
затворен шепот в студеното танцува
полепват смисли по босите му ходила

а сенките са част от светлина
преминават бързо и безименно
и аз съм тя
и тя е той
и той е аз
кънти сегашното под купола
запълва нишите
заобля камъка
вгражда спомена
който още дълго ще вълнува

една ръка на рамото се спира
запленила личното пространство
споделено вино
после смях
който няма да отмине