Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Беше много щастлив. Най-сетне се реши да си купи зайче. Докато се изкачваше с асансьора изведнъж се сети, че трябваше да попита другите членове на семейството дали искат неговия домашен любимец. Къде сега да му измисли място на зайчето, след като апартаментът и без това си е достатъчно пренаселен и няма как да го впише в интериора? А и жена му е алергична към зайци. Не, че нейното мнение има значение, но семейният бизнес си е семеен бизнес и по-добре да не я дразни. А то зайчето, може да живее и в мазето. Той ще си знае, че е там, че го е скрил на сигурно място в тъмното и пак ще може да си го обича.
И затвори зайчето в мазето.
Вярно, тъмно и влажно е там, мирише ма мухъл, некомфортно ще му е. Но то няма да се оплаква. Нали и без това не може да говори, не издава звуци. Седи си там, където му е мястото и сигурно трябва да е благодарно, че още му тупка сърцето.
Зайче да не си!
Е, важното е, че ще си има все пак домашен любимец. Като малък така и не му взеха. Сбъднатата му мечта - клепоухо зайче, пухкаво, мъничко, бяло на черни петънца. Каква прелест! ... Телефонът звъни. Не. Не звъни. Направо крещи.
Поредният спешен случай за тази седмица.
Тъкмо се беше настанил на дивана, за да гледа поне през телевизора, ако не това, което дават. Все щеше да е по-добре от монитора в операционната.
Какво да се прави?...
Ще си навакса съня в края на другата седмица, когато Петров се връща от отпуска. По-важното е, че ще спаси още един живот. Запъти се към детската, за да целуне хлапетата за лека нощ и да им даде подаръците, които им беше купил днес. Много щяха да се зарадват.
...
Седмицата изтече.
Хубаво нещо е уикендът. Трябваше да слезе до мазето, за да вземе куфара с инструментите и да види дали всичко е наред по колата. Все нямаше време да я закара в сервиза. За какво ли имаше време или пък желание?
И тогава го видя. Сякаш беше заспало. Беше заспало, но никога нямаше да се събуди. Беше заспало завинаги в малката си тъмна клетка.
Беше забравил да го нахрани.
...