Успахме се, скъпи, неделя е.
Виж, ... има само кафе...
Закуската вредна е, знаеш го,
хапни си от снощи кюфте.
Гозбите сложих на печката,
пералнята в къта пере.
Хайде, мили, да легнем отново -
да почиваме... На мач ли?... Къде?!....
Е, добре, щом не искаш. В неделя
ти излизаш. Пък аз съм сама …
Ден за размисъл ми оставяш –
да пошетам без теб у дома.
Я, да хвърля око върху ХуЛите.
Хайде, нека попиша и аз ...
Нещо питаш? Прибра ли се?
Ох, неделя е, намали този глас!
Рими ми идват и благозвучия.
стих се нарежда след стих...
Супата стана на гъста яхния,
а второто ... – го спестих.
Нещо мърмориш. Вече е вечер?
Как се търкулна тоз ден...!
Идният уикенд е толкоз далече...
Гушни се, скъпи, при мен.
После ще хапваме, хайде в постелята -
спалнята чака по тъмно игри.
Колко си палав! Ах, тази неделя...!
В кухнята ... нещо гори!