Нямаше нищо тогава между нас.
Нито минало, нито настояще.
Всички останали седяха на отсрещния тротоар,
забравили ни.
Всичко останало беше встрани и назад,
недовършени варианти на нещо отпадащо.
Нямаше нищо тогава между нас.
Проблемите бяха заспали, дори хазяйката.
Проскърцващите дъски по пода – мълчаха.
Всеки беше загърбил предстоящото, нищо не чакаше.
Всички казани думи – друго и не означаваха.
Нямаше нищо тогава между нас.
Още нищо не си бяхме обещали.
Между края и началото бяхме само ти и аз.
А между нас нямаше нито край, нито начало.
Нямаше нищо тогава между нас.
Там, откъдето тръгнахме, беше там,
докъдето бяхме спрели.
Потърсихме се тогава. Видяхме се. Подадохме си ръка.
Отчаянието – нямаше граници.
Границите – нямаха разумни състояния.
Разумните състояния – избягаха ни...
Нямаше нищо тогава между нас.
Дори и дрехи нямаше...
_____________