автор: alipieva

Роди се Тя, в една безлунна нощ,
от нещото, разтупкало гърдите ми...
Една копнежна, чакана Любов
и я закърмих със мечтите си.
Орисах я с безоблачно небе,
със топъл дъжд и със дъгата,
със хоризонта на лазурното море
и птичата гълчава във гората.
Роди се Тя, но дълго не живя...
Във бурята от страсти се спомина.
Удави се във морската вълна,
изгуби се в гора-непроходима.
И ...само седемцветната дъга,
ми спомня, бляскаво за Нея-
след всеки дъжд от самота,
в която се осъдих да живея.
ЛЮБoff